Айкидо първи стъпки

От много време се опитвам да намеря правилният спорт за мен. Мога да кажа за себе си, че съм спортна натура и макар ежедневието ми да е свързано със работа на бюро, гледам да компенсирам това заседяване с някъкъв вид спорт. Изредил съм доста спортове и бойни изкуства във моята спортна кариера, но мисля, че нищо не ме е грабвало такак както ме грабна Айкидо. Първият ми урок по Айкидо беше да си призная само гледане, но дори и това е много слаба дума да опише възхищението, с което гледах демонстрацията на това прекрасно бойно изкуство. В айкидо както казва сенсей се очертават Спирали, там мекотата побеждава твърдостта, разбира се аз това го разбрах на много по-късен етап. Първото нещо, което видях в Айкидо бяха паданията или за да съм по-точен липсата на падания. Това ме удиви, защото един айкидоко с кафяв или черен колан наистина пада със страхотна мекота, даже мога да твърдя със сигурност, че Не пада. Просо човекът върху, който е приложена техниката на Айкидо докосва земята превърта се и се изправя в бойна стойка, аз такова чудо не съм виждал. В джудото пляскат по татамито за да умекотят удъра в земята, в айкидо това пляскане се чува изключително рядко. Все пак прародителя на Айкидо е Джудото, нали?
Това бойно изкуство със сигурност произлиза от Япония. Това си проличава по безбройните поклони, които се правят. Това донякъде е стряскащо във това бойно изкуство, просто не знаеш на кой и кога да се поклониш. Поздравите и обръщенията в Айкидо са на Японски език и са леко казани объркващи за начинаещите в това бойно изкуство хора. И въпреки това ако си отдаден тези езикови бариери не е чак такъв голям проблем. Сенсей и Семпаите няма да ти извадят душата ако не споменеш нещо както трябва.